към ИЗГОРИ МАЗНИНИТЕ
От най-ранното ни детство са ни учили, че ако не ядем, няма да пораснем.
Пораснали вече, знаем, че трябва да се храним балансирано и пълноценно, за да не липсва на организма ни нито една хранителна съставка. Затова всекидневно се стремим да поемаме различна храна, която да набавя редовно необходимите ни хранителни вещества. Нещо повече – тонове книги са написани и за най- малките детайли на това, което е нужно на тялото. Все с една и съща цел – да можем да си го набавим – нищо да не липсва в организма и той да не страда от някакъв дефицит.
Когато се развие заболяване, лекарят се стреми още по-щателно да предписва добавки, витамини и подсилваща храна, със същата тази задача – да има организмът ресурс, за да се бори с болестта. И като лекари, и като пациенти се стремим към едно – да добавим, да допълним, да сложим отгоре в повече. Като вечни просяци, затънали в страха на своята бедност.
Животът обаче има и една друга – обратна, втора страна. Освен набавяне, натрупване, запасяване, има и разграждане, изразходване, прочистване. И тъкмо тук се крие един основен биологичен закон, най-голямата тайна и възможност за нашето здраве:
Животът има 2 страни: ИЗГРАЖДАНЕ и РАЗГРАЖДАНЕ.
Още Хипократ, бащата на европейската медицина е казал:
“Правилно лекува този, който умее правилно да въвежда и правилно да извежда.”
Съвременната конвенционална медицина е усвоила само единия полюс, едната страна на живота. И е забравила за другата. Все едно да ръкопляскаш с една ръка! Невероятно, но е потънал, изчезнал е от човешкото съзнание най-дълбокият закон, който движи живота!
Древнокитайската медицина и философия не отстъпват на Хипократ и казват същото:
Всичко се състои от 2 противоположни начала – ИН и ЯН.
При липса на едно от двете, няма живот. И обратно: Енергията, животът протича само между полюси. Само когато имаме плюс (+) и минус (-), между тях протича поток, ражда се живот. Нека повторим:
Само когато има плюс и минус, се поражда Енергия!
Ако ние се стремим само да набавяме, да добавяме в нашето тяло, животът в нас ще угасне. Нашият организъм ще се препълни от отпадъчни вещества от обмяната и ще загине, задушен в тях.
Ако искаме да живеем, ако искаме да сме здрави и да имаме един пълнокръвен и продуктивен живот, трябва да се събудим и да си припомним основния закон на живота. Да си припомним, че освен натрупване, запасяване, подсигуряване, има и раздаване, освобождаване, даряване. Във всякакъв смисъл! В биологичен – това означава да даваме възможностна организма ни да се освободи от излишните отпадъци, които се образуват при обмяната, да дадем възможност на системата да се прочисти и профилактира. Всяка машина има нужда от профилактика. И на колите си периодично провеждаме такава. Дори и тенджерата си измиваме след употреба. Парадоксално, но сме забравили да почистваме телата си! Знаем да се грижим за уредите си по-добре, отколкото за себе си.
Отдалечаването ни от природата не е само в нашата изолация в модерните ни и стерилни офиси. Много повече сме се отдалечили от природата чрез себе си самите. Като сме забравили най-естествените и основни нужди на тялото си.
Ако сме запомнили, че трябва да има въвеждане, следва да си припомним, че не по- малко е необходимо да има и извеждане!
Съвременната медицина е предимно въведителна. Това отговаря и е част на нашия консумативен мироглед въобще – гледаме само да набавим, да спечелим, да изконсумираме. Животът и щастието обаче е и в това да дадеш, да дариш, да се освободиш. Здравето съответно е в набавянето, но не по-малко и в почистването.
Тук ще разкрием най-основния закон на обмяната:
Aнаболизъм – катаболизъм т.е. изграждане и разграждане.
Не можем да сме живи нито миг, без да функционира единият от двата полюса. Кръговратът на живота предполага във всеки момент да се ражда нещо в нас, а друго, в същия този момент, да умира. Така смъртта е част от живота! Непрестанно в нас се раждат и умират клетки и без това не можем да съществуваме дори и секунди.
За да живеем, трябва да се храним. Храненето обаче, подчинено на основния закон на живота – изграждане-разграждане, също има 2 страни:
Екзогенно (външно) и ендогенно (вътрешно) хранене
С други думи, ние си набавяме хранителни вещества не само отвън, през устата. Ние се храним и отвътре. Нека повторим:
Половината от нашето хранене е ендогенно (вътрешно)!
Ние всекидневно се храним не само от това, което ядем в чинията. Ние се храним от собствените си тъкани и клетки! По простата причина, че те непрестанно всеки миг се разграждат и това разграждане е необходима и задължителна част от живота. Веществата, получени от разграждането на клетките ни, са също хранителни вещества. Пълноценни хранителни вещества! Нека запомним:
Ендогенното хранене е пълноценно хранене!
В своето съвършенство нашият организъм не изхвърля “боклука” направо. Този “боклук” се “рециклира”, обработва се и от изходните му елементи се синтезира нова тъкан, нов живот! Нещо повече – когато функционира ендогенното хранене, нашият организъм се прочиства и оздравява, освобождавайки се от отпадъчния материал. Ако този вътрешен процес е възпрепятстван, ние се разболяваме. Ако не дадем на нашия организъм хранителен покой, ако не му дадем интервал на гладуване, той се разболява!
Ако в организма ви липсва нещо, парадоксално, но най-добрият начин да си го набавите, е като погладувате! Спирането на храната включва механизма на ендогенното хранене и от излишното количество мъртви клетки и отпадни вещества тялото си набавя качеството на точната липсваща съставка. Ендогенното хранене е перфектният природен балансьор – взема от излишъка и набавя онова, което не достига. По никакъв друг начин този баланс не може да бъде имитиран.
Това е забравеният закон от медицината.
Докато не си го припомним и като лекари, и като пациенти, не можем да бъдем здрави. Просто защото нарушаваме най-основния закон на живота в нас!
Става ясно, че трябва да се грижим не само за онова, което ще набавим отвън с нашата храна. Забравяме, че много от необходимите ни вещества се синтезират в нас самите от други вещества и не е необходимо да се приемат в този вид с храната. Повечето аминокиселини например, строителните тухлички на белтъчините и на нас самите, се синтезират в нашия организъм. Само осем от тях трябва да приемаме с храната. Това важи и за много други хранителни субстанции. Те се образуват в нас – това трябва да си припомнят всички онези диетолози, които непрестанно проповядват колко е опасно нещо да не липсва в храната ни и ни внушават манията непрестанно да ядем, за да не се разрушим. Само че животът е и това – разрушение и без това разрушение няма живот! В това е неговата диалектика.
Затова няма човешка култура, в която да няма някакво въздържание от храна, т. е. пости. Без тези интервали на естествено гладуване настъпват болестите и смъртта. Нека повторим:
Гладуването е част от живота! Всъщност, гладуване няма – има ендогенно хранене.
Когато спрем за известен период храната отвън, нашият организъм превключва на вътрешна програма – ендогенно хранене и се храни отвътре, набавяйки си всичко необходимо.
Нещо повече: Тъкмо ендогенното хранене е в основата на самопречистването и самовъзстановяването на организма. Всяко лечение в основата си е почистване и последващо изграждане с естествена човешка храна.
„Който храни болния, той храни и болестта!” – казва Хипократ.
Никога не бива да приемаме храна, когато страдаме от някакъв дискомфорт или протича в нас някаква криза. Защото това е процесът, който нашето тяло включва, за оздравее – ендогенното хранене. Започва да разрушава отпадъците, които го отравят и отделя токсините навън.
Така животът се връща с нова сила!
