Инсулин – хормонът, който може да бъде вашият най-добър съюзник или най-лош кошмар!

Всички въглехидрати, които консумираме, рано или късно се преобразуват в глюкоза (вид захар). Това се случва или директно в червата, или след кратка визита до черния дроб. Всичките тестени храни, оризът, картофите, зърнените закуски, десертите и тортите приключват пътя си в тялото под формата на глюкоза.

Всички знаем, че глюкозата е източник на енергия, но в прекомерни количества тя е токсична за организма, освен ако не бъде изгорена в клетките. Поради тази причина човешкото тяло е изобретило елегантно решение, с което бързо изчиства глюкозата от кръвта и я съхранява в клетките.

Това решение се нарича инсулин. Инсулинът е пептиден хормон, произвеждан и синтезиран от панкреаса – храносмилателна жлеза, намираща се зад стомаха. Специализираните бета клетки в панкреаса усещат повишената концентрация на глюкоза и аминокиселини след хранене и освобождават инсулин в кръвния поток.

Инсулинът е един от основните регулатори на обмяната на веществата. Основна му задача е да транспортира глюкозата от кръвта до мускулните клетки и черния дроб, където тя се използва за енергия или се съхранява под формата на гликоген.

Но има една уловка: Щом гликогеновите депа се наситят (мускулите могат да „приютят“ около 400 грама глюкоза, а черният дроб – само около 100 грама), излишната глюкоза се транспортира до мастните клетки, където се метаболизира в мазнини.

Ако погледнем малко по-назад във времето, този процес има своето логично обяснение. В природата храната е оскъден и ограничен ресурс, който не е наличен през всеки един момент. Именно затова тялото ни се е научило да съхранява излишните хранителни вещества, за да се презастрахова срещу настъпването на глад.

!!! Най-нелепото е, че не мазнините се натрупват под формата на телесни мазнини, а захарите.

Роля на инсулина

• Понижава кръвната захар и засилва усвояването на глюкоза от мускулите, черния дроб и мастната тъкан.
• Потиска разграждането на мускулен протеин и стимулира синтеза на нова мускулна тъкан от наличните в кръвната плазма аминокиселини.
• Стимулира усвояването на мастни киселини от мастната тъкан и потиска липолизата (разграждането на мазнините в мастната тъкан).

От всичко казано дотук, можем лесно да заключим, че инсулинът е анаболен (изграждащ) хормон.

Инсулинова резистентност

Инсулиновата резистентност е състояние, при което секретираният инсулин не се използва ефикасно от организма. Когато клетките на мускулите, черният дроб и мастната тъкан станат „резистентни“ към действието на инсулина, глюкозата се задържа в кръвта, вместо да се абсорбира.

За да компенсира, панкреасът секретира все повече инсулин, за да регулира нивата на кръвна захар. С течение на времето бета клетките на панкреаса се изтощават и секреторната им функция се нарушава.

Повечето хора с инсулинова резистентност не знаят за състоянието си или осъзнават, че го притежават едва след като открият, че страдат от захарен диабет тип 2.

Добрата новина е, че ако научим за инсулиновата резистентност навреме, можем да предотвратим развитието на диабет.

Причини за развиване на инсулинова резистентност

Все още не са изяснени точните причини за развиване на инсулинова резистентност. Счита се, че генетичните фактори играят голяма роля — някои хора дори се раждат с това състояние.

Други рискови фактори са стресът и излишните килограми — липсата на физическа активност намалява чувствителността към инсулин. Но вярно е и обратното: инсулиновата резистентност води до качване на тегло. Тоест, говорим за един порочен кръг.

Симптоми и диагностика на инсулинова резистентност

Инсулиновата резистентност обикновено няма ясно проявена симптоматика. Много хора страдат от ИР години наред, без да подозират за това.

При по-тежките случаи на инсулинова резистентност се наблюдават тъмни петна по кожата, обикновено около врата. Тези тъмни петна могат да се появят и по лактите, колената и подмишниците.

Инсулиновата резистентност се диагностицира най-често чрез кръвни тестове – при ниски нива на „добър“ HDL холестерол, високи нива на триглицериди, високи нива на инсулин и пикочна киселина.

Превенция и лечение на инсулинова резистентност

Регулирането на стреса и загубата на излишните телесни мазнини подобряват чувствителността към инсулина. Стъпките, които помагат, за подобряването на състоянието са:

• Хранене – Бъдете внимателни с въглехидратите (не повече от 40-45% от калориите). Консумирайте предимно въглехидрати с нисък гликемичен индекс (повишават нивата на кръвна захар плавно).

• Набавяйте си адекватно количество белтъчини от висококачествени източници (телешко, пилешко, пуешко, суроватъчен протеин).

• Консумирайте мононенаситени мазнини (зехтин, ядки, авокадо). Яжте много зеленчуци (4-5 пъти дневно). Наблегнете на плодовете с нисък гликемичен индекс (череши, грейпфрут, кайсии и ябълки). Спрете тютюнопушенето.

• Тренировки – Високо интензивните тренировки подобряват чувствителността към инсулин. Стремете се към 40-45 минути интензивна физическа активност, 3 до 5 пъти в седмицата. Тренировките също така ще ви помогнат да редуцирате теглото си, да контролирате кръвната захар, кръвното налягане и холестерола.

• Хранителни добавки – Приемайте коензим Q10 (90-120 мг дневно) и алфа-липоева киселина (100-400 мг дневно) — мощни антиоксиданти, подобряващи отговора на клетките към инсулин.

• Набавяйте си достатъчно магнезий – препоръчвам ви да избягвате хранителните добавки с магнезиев оксид, защото не се усвоява добре. Търсете магнезий под формата на магнезиев цитрат или глицинат.

Хранете се правилно и здравословно, бъдете физически активни, но най-вече си изградете цялостна култура за здраве!