Вкусно и здравословно удоволствие!
С вкус, наподобяващ праз лук и целина и многостранно кулинарно приложение, артишокът все по-често започва да се появява на щандовете за зеленчук редом с карфиола и брюкселското зеле. А това определено не е случайно, защото „гостът от Франция“ е богат на биоактивни вещества – дотолкова, че от острите му листа може да се извлича екстракт, от който се произвеждат лекарства.
Артишокът (ангинари) представлява неразцъфналата цветна пъпка на голямо бодливо растение, състоящо се от големи виолетови или бели месести чашки. Стъблото достига до 1 метър височина, като в кулинарното изкуство се употребяват както много млади пъпки-цветове, така и по-късните шишарки.
„Непознатият“ зеленчук може да бъде открит през цялата година в търговската мрежа, но пиковият му сезон е от март до май, а по-късна реколта се добива през октомври.
За родина на екзотичния зеленчук се приема Средиземноморието, но той се радва и на голяма популярност в Америка (Калифорния), където е пренесен от испанските заселници през 1600 год. Като лечебно растение е бил познат още на древните народи. Древните гърци и римляни го използвали като хранителна добавка и като средство за профилактика на различни заболявания. Едва през 1920 год. започва усилено производство и употреба на зеленчука.
Видове артишок
Познати са над 10 вида артишок с различна форма и цвят на листата. Но от всички видове само един може да бъде консумиран в сурово състояние, което логично го превръща в деликатес.
- Китайски артишок – отглежда се както в Далечния Изток, така и в Европа. На малки грудки е и е необходимо да се бланшира, преди да се отстрани твърдата му част.
- Френски артишок – единствената му ядлива част е пъпката. Той произхожда от Северна Африка, но се отглежда в Европа и Америка.
- Йерусалимски артишок – грудка с вкус на ядки, с цвят от бежов до кафявочервеникав.
Хранителен състав на артишока
Артишокът е един от незаменимите зеленчуци в диетичната кухня, тъй като в 100 гр. се съдържат само 40 ккал. Богат е на баластни вещества, калий, калций, фосфор, магнезий, желязо, натрий, витамин А, В1, В2, С освен това съдържа белтъчини, мазнини, въглехидрати и ниацин.
В състава на зеленчука се открива и инулин, въглехидрат, който предизвиква подуване. Артишокът е особено богат на цинарин – мощен антиоксидант, който се свързва със свободните радикали, участващи в процесите на окисление на липидите (нарушаване на жизнената активност на клетките в резултат на увреждане на клетъчната мембрана).
Най-засегнати се оказват клетките на сърцето и черния дроб. Въздействайки именно върху черния дроб, този антиоксидант стимулира отделянето на отпадъчни продукти, оказва пикочогонно действие и ускорява процесите на извличане от организма на излишните течности и соли. Интересен е фактът, че цинаринът не може да се открие в нито един друг плод или зеленчук.
От друга страна, високото съдържание на цинарин променя вкуса на храната и напитките, но пък той се съчетава добре с продукти със силен и специфичен вкус като лимон, портокал, малини, каперси. Вкусът на артишок добре се подчертава в съчетание с продукти като чесън, дафинов лист, магданоз, босилек и кориандър.
В средноголям зеленчук, задушен или сварен, се съдържат: 4.2 гр. протеини, по-малко от 1 мг мазнини, 13.4 гр. въглехидрати, 114 мг натрий и 6.5 гр фибри.
Здравословни ползи
Благодарение на многостранното си действие върху човешкия организъм, артишокът се използва като профилактично средство в терапията срещу диабет, подагра, целулит. Екстракът от артишок е мощен хепатопротектор, т. е. съдържащите се в него активни вещества защитават клетките на черния дроб от действието на различни токсини и способстват за извличането от организма на шлаки, соли на тежки метали и други вредни вещества.
Ястията с артишок са полезни за хора с повишена киселинност на жлъчния сок, тъй като съдържат значително количество соли на калия и натрия, отличаващи се с алкално действие. Но при наличие на гастрит с понижена киселинност и понижено кръвно налягане, артишокът не е полезен. Препоръчва се и като средство, предпазващо от атеросклероза.
Способността на артишокът да активира чревната дейност и да редуцира появата на запек го превръща и в добро средство при профилактика на хора с наднормено тегло.
Как да изберем и съхраним артишок?
Свежият артишок е сравнително нетраен зеленчук, като е необходимо да се съхранява в хладилник, поставен в найлонова торбичка. Препоръчително е да се консумира в рамките на четири дни след покупката му. Много често пресният зеленчук потъмнява, затова кулинари съветват да се постави добре почистен във вода с лимонов сок или оцет.
Дръжките му не се режат, а се чупят, като по този начин се отделя и влакнестата част, която предизвиква неприятен вкус. Винаги избирайте артишок със зелени или виолетови листа, плътни и с равномерен цвят. Важно е да се отбележи, че размерът на артишока не влияе на вкусовите му качества.
Идеи за използване на артишок
Препоръчително е артишокът да се консумира сварен на пара, защото по този начин се запазват всички хранителни вещества. Но той не е по-малко вкусен задушен или изпечен.
- Неголемите зеленчуци са идеални за закуска, а средните за печене и задушаване.
- Прясната сърцевина на артишока може да бъде добавена в салата, нарязана на тънки ленти.
- Успешно може да се приготви с него суфле, да бъде поднесен със сос или просто запечен с гъби и поръсен с пармезан.
А ако искате да изненадате своите гости – поднесете им пълнен артишок и със сигурност ще оберете овациите за вечерта!
