През 80-те години, треньор на националния ни отбор бе Иван Абаджиев. По това време, на страната ни се гледаше като на „по-малкия брат“ на Русия, не само политически и икономически, но и в чисто спортен аспект. Руските щангисти са доминираща сила в международните състезания и поради този факт, на техните методи на подготовка се гледа като на универсален начин за постигане на успехи и на създаване на шампиони. Тези съветски модели обаче не работят в България и нашите щангисти регистрират само участия в големите състезания, а руските щангисти обират медалите. Тогава Старшията и неговите помощници се заемат със съставянето на нова програма, адаптирана към нуждите на нашите тежкоатлети.
Новият метод е изключително успешен и носи множество златни медали на България. При представянето му обаче, много от специалистите наричат Абаджиев „Виктор Франкенщайн на вдигането на тежести“, тъй като той е създал едно чудовище, без да предполагат, че то ще се превърне в легенда. На тренировъчната програма на българите се гледа като на гротеска, като на нещо взето от различни модели и сглобено набързо. В целия свят не се знае дали да се приветства новото откритие или да бъде осмивано.
Причината за цялата тази истерия се крие в детайлите, защото методът на Иван Абаджиев е по-различен от възхвалявания руски модел.
