към ИЗГОРИ МАЗНИНИТЕ

Ксеноандрогените са група от изкуствено създадени компоненти със свойства, близки до човешкия стероиден хормон тестостерон и неговите производни. Познатите към момента ксеноандрогени включват модифицирани токофероли и токотриеноли, модифициарани никотинамид както и токсичните трибултин, трифенилтини метилтестостерон.

Откриване на нетоксичните ксеноандрогени

В миналото ксеноандрогените са смятани, че имат предимно негативен ефект, най-вече като разрушители на ендокринната система на морските форми на живот. Нетоксичните ксеноандрогени са описани за първи път през 2008 год. от проф. И. Моришита и неговия екип от университета в Киото. Техния научен труд описва как модифицираният all-rac-alpha-tocopherylacetate стимулира андрогенните рецептори(АР) на редица бозайници. Редица други академични екипи последват примера на Моришита и откриват повече за фарамакокинетиката на тези компоненти.

Биологични свойства на ксеноандрогените

Смята се, че модифицираните токофероли и токотрианоли имат едновременно андрогенни и анаболни свойства. Те също са използвани експериментално за лечение на недостиг на тестостерон.

Проф. Уилям Стайгър и екипът му публикуват изследване, което показва, че основния механизъм на действие, чрез който модифицираните токофероли/токотриеноли и тяхната анти-глюкокортикоидна активност, медиирана чрез преместване на глюкокортикоиди от своя рецептор, повишаване наактивността на креатинфосфокиназа в скелетната мускулатура, и увеличаване на циркулиращия инсулиноподобен растежен фактор(IGF-1), както и нарегулиранена IGF-1 рецептори.

Тези механизми най-вероятно имат много по-голяма роля в анаболното/антикатаболното действие на ксеноандрогените отколкото се е смятало преди.

Научна основа на различното действие на токоферолните модификации

Въпреки, че този факт е обикновенно пренебргван, токоферолите, токотриенолите и никотинамидите, които са основната съставка на произведените с търговска цел ксеноандрогени, могат да съществуват в безкрайно много различни форми. Докато все още се нарича например токотриенол за всички правни цели (и по този начин се предлага на пазара като хранителна добавка), веществото може да има някои много специфични свойства. Международен екип работещ в Лондонския университет първи описва такива разновидности на токоферола през 1989 год. Тяхната статия, публикувана в академичния журнал Annals of the New York Academy of Sciences заключава следното: Биологичната активност на токоферолите варира значително, и тази разлика е само частично свързана с антиоксидантна активност на токоферолите , когато това се изследва в липидна среда. Редица характеристики на молекулата на токоферола очевидно допринасят за биологичната активност, и това може да се сравнява с активността или на синтетичния общ рац–алфа–токоферол или на природния RRR–алфа–токоферол. Характеристиките , причиняващи промени в биологичната активност, могат да включват:

1. наличието или липса на пръстеновидни метилови групи в 5 , 7 , 8 позиции;
2.  броят на въглеродните атоми в страничната верига;
3.  на стереаспецифичност на въглеродните атоми 2 , 4 , 8;
4.  разклонението на страничната верига;
5.  хроманол пръстен в сравнение с фуранол пръстен;
6.  на точката на свързване на страничната верига към пръстеновидната структура .

Труда, описан в настоящата статия, е системно проучване, при което ефектът върху растежа и върху синтеза на простагландин Е2 се измерва въз основа на сравнение по отношение на редица структурно модифицирани съединения.

Модификации на никотинамида

Никотинамидите, друга основна субстанция на ксеноандрогените, са също полиморфни при определени условия. Полиморфинаникотинамид са описани за първи път от Томоаки Хино, Джеймс Л. Форди, Maрк В. Пауъл в техния труд за оценка на никотинамидполиморфни съединения чрез диференциална сканираща калориметрия (Ливърпул, Джон Мурс университет, 2000 г.).

Класификация

Модифицираните токофероли токотриеноли и никотинамиди са разпознаваеми по техния специфичен буквено-цифров код, например #3668fh. В момента са известни 254 различни модификации, първоначално проектирани посредством компютърен алгоритъм. Около 19% от модификациите са тествани лабораторно върху бозайници и 12 ксеноансдрогени в момента се произвеждат в Европа от търговски фирми като повишаващи ефективността продукти. Пълния списък е публикуван в „European Journal of Endocrinology” през февруари 2012.

Токсични ксеноандрогени

• Хора

Изследвания показват, че много ксеноандрогени потенциално могат да имат вреден ефект както върху животните, така и върху хората. Изследванията показват, че проблеми в мъжката репродуктивна система могат да се появят като резултат от нарушена AR сигнализация с устойчиви органични замърсители (УОЗ), действащи като ксеноандрогени. Има данни, показващи, че населението по света се влияе по различен начин от ксеноандрогените. В изследване, проведено от Таня Крюгер и колеги, било установено, че 2 наблюдавани групи европейци и инуити, били изложени на различни нива на ксеноандрогени. Разликите били отдадени на разлики в профилите на излагане на химически вещества, генетиката , и/или фактори в начина на живот и могат да доведат до разлики в медицинските проблеми, породени от хормоналните нива. В последвало изследване станало ясно, че в европейската група ксенобиотично–индуцирана (xenoandrogenic–индуцирана) на рецепторите се оказва, че има връзка с увреждането на ДНК и изменението на ДНК в спермата. Увреждането на ДНК е много тясно свързано със здрасловни проблеми, включително рак.

• Животни

Поради факта, че живеят във вода, която често е по-замърсена с ксеноандрогени от други среди, популациите от дива риба могат да имат завишено увреждане на ДНК в районите, заразени с ксеноандрогени. Хроничното излагане на ниски нива на TBT, ТРТ, ЕЕ2 (етинилестрадиол) и двукомпонентни смеси на TBT + ЕЕ2 и TPT + ЕЕ2 са генотоксични за риба зебра; вредни ефекти също са били наблюдавани при безгръбначни като мекотели, ракообразни и бодлокожи. ТРТ и ТВТ се намесва с такива пътища като тестостерон сулфатиране, тестостерон естерификация, и 5алфа-редуктаза. Има различна чувствителност на тези пътища до андрогенни съединения, заедно с interphyla разлики в андроген метаболизъм. В проучване, направено с мекотели конкретно, TBT (трибутилкалаен) и MT (метилтестостерон) индуцирана imposex (поява на мъжки полови белези при жени). Излагането на TBT 100 дни е довело до намаляване на тестостерона (60-85%) и естрадиол (16-53%) при жените, но не е имало ефект върху мъжете. Излагането на MT не променя нивата на естерифицирани стероиди при мъжете или при жените, въпреки, че жените са изложени на imposex след 150 дни експозиция.

Употреба като повишаващ резултатите допинг

Модифицирани токофероли/токотриеноли наскоро бяха въведени в производство, след като група от инвеститори получиха търговски права за най-известните ксеноандрогени. Инвеститорите започнаха продуктова линия, насочена към анаболни андрогенни стероиди. Еквивалентите на анаболните стероиди са налични в търговската мрежа от втората половина на 2011 год., но някои професионални атлети ги ползват от началото на 2010 година. Първото споменаване на употребата на ксенохормони от най-добрите спортисти в официалните медии (от Associated Press) е около руския отбор по плуване и използването им на Световното първенство 2011 в Шанхай. Има много признаци, че все по-голям брой професионалисти, които използват модифицирани токофероли и токотриеноли като легална и неоткриваема алтернатива на анаболните стероиди. Поради тяхната прилика с действителни анаболни стероиди, използването на ксеноандрогени от спортисти е широко коментирана тема особено от WADA-AMA (Световната антидопингова агенция), международният орган за борба с употребата на допинг.

Източник: Уикипедия