Кросфит тренира съвършения атлет, който е в еднаква степен гимнастик, щангист, спринтьор, бегач на средни разстояния и гребец. Кросфит цели създаването на пълна, всеобща и цялостна физическа добра форма, психическа сила и издръжливост.
• Цялостната добра спортна форма предполага отлично развити умения в 10 сфери – сърдечно-съдова, дихателна и силова издръжливост, сила, гъвкавост, експлозивност, скорост, координация, ловкост, баланс и точност.
• За развитие на тези умения кросфит ефективно комбинира елементи от гимнастика, вдигане на тежести, бягане и гребане.
• Оборудването, което намира приложение в кросфит тренировките, е минималистично, обикновено и просто: пудовки, медицински топки, дъмбели, щанги, лостове за набирания, успоредки. Тренировките обикновено са бързи и високоинтензивни, често без почивки.
История и развитие на кросфита
Грег Гласмън, американец и бивш гимнастик, създава кросфит като тренировъчна система през 80-те години, като в началото тя добива популярност основно сред различни военни и спец-части. През 1995 г. Грег Гласмън започва работа като треньор в полицейското управление на Санта Круз, Калифорния, където има възможност да прилага развитата от него тренировъчна методология. През същата година (отново в Санта Круз) е създадена и първата кросфит зала.
През 2001 г. стартира и сайтът www.crossfit.com, който се явява виртуално общество с богата библиотека от обяснителни статии, клипове на упражнения и форум за дискусии. Всеки ден в сайта се публикува „тренировка за деня“ (WOD = Workout Of The Day) – трениращите могат да я изпълнят в своя кросфит клуб или самостоятелно там, където тренират (било то и гаража си). Нарастващата си популярност кросфит дължи в голяма степен и на този сайт.
През 2007 г. военноморските сили на САЩ започват да прилагат принципите на кросфит в тренировките си. Голям брой пожарникарски и полицейски управления, както и специални части в САЩ и Канада също базират тренировките си на кросфит. В доста училища и колежи се прилагат кросфит тренировки.
Основи
Движението е навсякъде в природата. Човек стои, седи, хвърля, вдига, бута, дърпа, катери се, бяга и удря в своето ежедневие (или поне преди години го е правил в своето ежедневие). Така сме устроени. Функционално трениране в контекста на кросфит е изпълнение на упражнения, съставени от типични за човешкото тяло движения, които ежедневно извършваме. Функционалните движения са движения, които започват първо със съкращаване на мускулите на торса/ядрото, след което контракциите се преместват към крайниците. Служат за ефикасното придвижване на тялото или други обекти и представляват сложни многоставни движения, които предизвикват силна неврологична реакция.
Примери за такива движения са: мъртва тяга, клек, набиране, напади, бягане, кофички, лицеви опори, преса, изтласкване, обръщане и изхвърляне, катерене по въже, коремни преси, подскоци и скачане на въже, хвърляне на медицинска топка, раменни преси и комбинирани движения като силови възлизания, обръщане + изтласкване, клек + преса (трастър).
Чрез съчетаване на елементи от гимнастика, вдигане на тежести, бягане и гребане се постига цялостна добра форма, която според дефиницията на кросфит, както беше споменато по-рано, предполага развитие на следните умения:
• Сърдечно-съдова и дихателна издръжливост – способността на различните системи в тялото да набавят, обработват и транспортират кислород
• Силова издръжливост – способността на системите на тялото да обработват, доставят, складират и използват енергия
• Сила – способността на мускулните клетки и двигателните единици да прилагат натиск
• Гъвкавост – способността да се максимизира обхвата на движение при определена става
• Експлозивност – способността на мускулните клетки и двигателните единици да прилагат максимална сила за минимално време
• Скорост – умението да се минимизира времето за изпълнение на повторяемо движение
• Координация – умението да се комбинират няколко независими движения в едно отделно, ясно изразено, сложно движение
• Ловкост – умението да се минимизира времето за преход от едно към друго движение
• Баланс – умението да се контролира позиционирането на центъра на тежестта на тялото спрямо опорната му точка
• Точност – умението да се контролира движение в определена посока при определена интензивност
Гимнастиката стимулира развитие на бързина, баланс, координация, точност, гъвкавост, контрол над торса и сила в горната част на тялото, а тренировките с тежести – цялостна сила, експлозивност, скорост. Всички елементи на кросфит тренировките развиват сърдечно-съдова и дихателна издръжливост.
Тренировките
Специалността на кросфитърите е в липсата на специализация – от атлетите се изисква да „забравят“ за фиксирани серии, повторения, почивки, упражнения и подредбата им, програми, периодизация и т.н. Природата не различава кардиотренировките от силовите такива. Тренировките също следва да не правят такава разлика. Ако тренирате само с големи тежести и малко повторения, няма да развиете силова издръжливост, която бихте развили в противен случай. Ако тренирате основно с голям брой повторения, няма да развиете силата, която бихте развили при другия тип тренировки. Всеки тип трениране, в това число бавно, бързо, с голяма тежест, с малка тежест, кардио преди или след тренировка има своите предимства и недостатъци.
За да се постигне истински добра форма, всеки параметър на тренировката трябва да се модулира така, че да позволява възможно най-разнообразно стимулиране на мускулите, сърдечно-съдовата и нервната система. Тялото се развива, когато е подложено на стрес, към който не е привикнало. В този смисъл рутината е врагът на прогреса, разнообразието е негов приятел. Кросфит възприема схема на трениране 3+1, т.е. 3 дни тренировки, 1 ден почивка – тази схема позволява най-голяма устойчивост при максимална интензивност.
За по-възрастни, начинаещи или хора със сърдечно-съдови заболявания се прилагат модифицирани кросфит тренировки, като натоварването и интензивността се адаптират спрямо специфичното ниво/нужда на атлета.
Критика
Кросфит се радва на доста критика – основно заради фанатизма на трениращите по тази методика и факта, че го възприемат почти като религия. Кросфит атлетите формират свое общество, което в известна степен е затворено и надменно оценява трениращите по други методики. За външния наблюдател липсва периодизация, логично планиране и структуриране на тренировките. Критиците на кросфит отбелязват още, че не е приемливо да се прави компромис с техниката, за да се поддържа добра скорост – това e опасно и би могло да доведе до сериозни травми (кросфит допуска 20% лоша техника). Твърди се също така, че кросфит не може да доведе до хипертрофия и на практика всички по-добре сложени кросфитъри преди това са се занимавали с бодибилдинг.
Някои от известните треньори на кросфит прекратяват връзките си с общността, като критикуват управлението и твърдят, че Грег Гласмън не приема чужди идеи и с крайните си позиции и изказвания повече вреди, отколкото помага за развитието на кросфит движението.
Познанията и уменията на кросфит треньорите също са съмнителни – за да изкараш сертификат за първо ниво, заплащаш 1000 $ и посещаваш семинар с продължителност 2 дни. Семинарите от първо ниво завършват с изпит (който дори не е писмен) и при успешното му полагане атлетите получават сертификат. Ако първият опит на изпита не е съвсем успешен, имаш възможност отново да посещаваш семинари до вземане на изпита – дори ти правят отстъпка от цената при последващи посещения. Сертификат за Първо ниво ти дава право да отвориш кросфит зала (срещу съответния членски внос от 2000 $ на година) и да използваш марката Crossfit.
Кросфит може и да е опасен – при начинаещи или недобре тренирани атлети, непосилно натоварване може да причини рабдомиолиза, която може да е с фатален край (при силен стрес или непоносимо физическо натоварване мускулните фибри се разпадат и проникват в кръвния поток, бъбреците не успяват да ги обработят и организмът се натравя). Най-рисковата група са начинаещите, затова и кросфит тренировките трябва да се нагаждат внимателно към нивото на трениращите. Кросфитърите се шегуват с това – дори има комична тениска с клоуна „Чичо Рабдо“. Както и тениска с клоуна Драйфо, чийто надпис гласи „Запознах се с Драйфо“ (I met Pukey) – атлет, който повърне по време на тренировка, получава такава като подарък.
Кросфит игри
Кросфит е „фитнес спорт“ – защото има конкуренция, сравнимост на резултатите, защото наподобява игра. Кросфит обществата организират местни, регионални, а дори и международни събития, тренировки и състезания, като популярността им нараства бързо през последните години. Това провокира организиране на кросфит игри (подобно на Олимпийските игри), за да излъчат най-добрите атлети (съответно мъж и жена) в света. Подборът на участниците в игрите става на регионални квалификации. Те продължават 2 дни и атлетите се състезават в 4-8 тренировки. Комплексите се обявяват едва няколко часа преди самото състезание и са различни всеки път. Общото между тях е, че са жестоко изпитание на физическата и психическата сила и издръжливост на атлетите. Първите кросфит игри са през 2007 г. в Аромас, Калифорния.
Според създателите и последователите на кросфит, магията на протокола е в движенията, а изкуството – в комбинирането им. Спортната форма, която кросфит създава и развива, е обща и широкобхватна, а специалността на кросфитърите е в липсата на специализация.
Източник: bb-team.org
