към ИЗГОРИ МАЗНИНИТЕ
Какво е мускулната треска?
Напоследък в теорията се избистря схващането, че мускулната треска е резултат от микротравми в мускула, получени от необичайно напрежение, към което мускулите не са привикнали. Най-травмираните райони са Z-шайбите на саркомера (основната мускулна структура). Увреждания се случват както в самия мускул, така и в съединителната тъкан.
Разпространеното схващане, че мускулната треска е резултат от натрупването на млечна киселина, не е издържано.
Малко история: Теорията, че мускулната треска се получава от млечна киселина, натрупана в мускула като „остатъчен продукт“ от физическите упражнения, е свързана с експеримент от началото на 20-и век на немския учен и Нобелов лауреат Ото Майерхоф. Д-р Майерхоф разрязал една жаба на две, поставил долната част в буркан и пуснал електричество по долните крайници. След няколко трепвания, крайниците спрели да се движат. Докторът прегледал краката на жабата и установил, че мускулите са пълни с млечна киселина. Изводът бил, че липсата на кислород води до натрупване на млечна киселина, което води до умора. Едва през 70-те години д-р Джордж Бруукс от Университета в Бъркли (Калифорния, САЩ) доказва, че млечната киселина всъщност е гориво за мускула, а именно – в анаеробна (безкислородна) среда, тялото превръща гликогена (основното гориво на мускулите и нервната система) в млечна киселина, която може да се разгради и използва за гориво без наличието на кислород, за разлика от гликогена, който изисква кислород за директното си разграждане.
Какво е млечната киселина?
Сигурно много от вас са чували за млечната киселина. Важно е да знаем, че тя играе главна роля в начина, по който тялото ни създава така нужната за упражненията енергия. Тя подпомага усвояването на въглехидратите от храната и служи за гориво на черния дроб при отделянето на гликоза и гликоген. Понеже тя е изключително бързо гориво е предпочитана и от сърцето и мускулите. Проблемът е, че когато тялото ни я произвежда, то я разделя на лактатен и хидрогенен йон. Именно хидрогенния йон ни кара да чувстваме уморителното и съсипващо парене в мускула в края на интензивната серия. На всичко отгоре, въпросния йон пречи на нервната проводимост, забавя енергиините реакции и отслабва мускулната концентрация което много често е съпроводено с приключване на тренировката.
Това са неща отдавна известни на билдерите по цял свят, но някой нови факти ги накараха да погледнат в друга посока. Ако успеем да намерим начин, с който да ограничим производството на хидрогенен йон, бихме увеличили енергията си интензивноста а в следствие на това несъмнено и мускулите си. В нашето тяло млечната киселина се образува от разпадането на основния въглехидратен източник на тялото гликозата. При това разпадане клетките отделят аденозин трифосфат (това е химичното наименование на енергията). Колкото повече енергия имаме толкова повече и по продължително ще вдигаме тежестите. Образуването на млечната киселина както някои смятат не се нуждае от кислород тоест това е напълно анаеробен процес. Учените откриха и доказаха, че тя се образува и в мускули, които получават много кислород. По-просто казано, колкото повече въглехидрати ползваме, толкова повече млечна киселина бихме произвеждали тоест още един плюс на ниско въглехидратната диета.
Нека разгледаме по-същественно как се образува млечната киселина.
Чрез храната въглехидратите достигат черния дроб под формата на гликоза. Част от гликозата обаче прескача черния дроб и директно навлиза в мускулите, където по време на интензивната тренировка биват превърнати в млечна киселина. Млечната киселина се връща обратно в черния дроб, където бива използвана при производството на гликоген. Добре е да знаем, че тялото ни произвежда повече гликоген индиректно от млечната киселина, отколкото директно от гликозата в кръвта. В хода на тежката тренировка нервната ни система предпазва жизнено важни органи, като сърцето, мозъка или мускулите, от липса на кислород. Когато преразхода се увеличи над нормалното (нещо което става под деиствието на тежка тренировка), млечната киселина бива образувана. Така тя ограничава кръвния поток в мускула, като предизвиква умора. Важно е да знаем, че не млечната киселина е виновна за всички видове умора в тялото. Например, надявам се, добре познатата ни мускулна треска не се причинява от нея. Много спортисти и обикновенни хора използват масажи, сауни и различни релаксиращи методи за намаляване на последствията от млечната киселина. Без съмнение тези процедури са полезни за тялото, но не и по отношение на млечната киселина. Както вече разбрахте, млечната киселина се използва за бързо гориво при упражнения и възстановяване, но метаболизира и не остава в тялото ни, а непрекъснато се подменя от нова такава. Учени установиха, че лактатния йон може да бъде ограничен между клетките, за да снабди с енергия в случай на нужда други работещи клетки. Тоест, млечната киселина, произведена от бързите мускулни влакна, може да бъде пренесена до съседните бавни влакна, където те да я ползват за енергия като гориво. Механизмът, по който става това, още не е ясен, но и много от билдерите не се интересуват, след като върши работа. Много от вас сигурно се чудят вече как може да се впрегне тази киселина за гориво. Това става с комбинирането в тренировката на високо интензивни периоди с по-дълги такива, но по-ниско интензивни. Високо интензивният период би причинил сърдечно съдова адаптация, която би увеличила доставката на кислород в мускулите. В следствие на това нуждата от разграждане на въглехидрати би била по-малка.
Накратко казано, тренировката за издържливост помага да се намали производството на млечна киселина, докато по-интензивните тренировки спомагат за циркулацията и лактатното изчистване. Бодибилдинг ползата от подобен вид тренировка също не би била малка. Успеем ли да контролираме процесите на образуване на млечна киселина, бихме могли да забавяме умората си, както и да тренираме по-дълго, което несъмнено би ни дало повече мускули.
