Real Pharm Omega 3 – ТУК
Body Research AAKG – ТУК
ProActive Beta Alanine – ТУК
ProActive Collagen and More – ТУК

Кръвоносната система (сърдечно-съдова система) е затворена мрежа от сърце и кръвоносни съдове (артерии, вени, капиляри), която циркулира кръвта в организма. Нейната основна функция е да транспортира кислород, хранителни вещества и хормони до клетките, и да отвежда отпадъчните продукти (въглероден диоксид) към органите за отделяне.

Основни компоненти на кръвоносната система:

• Сърце: Кух мускулен орган, който изпомпва кръвта. Състои се от четири камери: две предсърдия и две камери.
• Кръвоносни съдове:
  • Артерии: Пренасят кръвта (обикновено богата на кислород) от сърцето към тъканите.
  • Вени: Връщат кръвта (обикновено богата на въглероден диоксид) обратно към сърцето.
  • Капиляри: Най-малките съдове, където се извършва обменът на вещества между кръвта и клетките.

Функции на кръвоносната система:

• Транспорт: Доставка на кислород от белите дробове до тъканите и въглероден диоксид обратно.
• Обмяна на вещества: Пренасяне на хранителни вещества (мазнини, въглехидрати, белтъци) до органите.
• Хомеостаза: Поддържане на постоянна телесна температура и химичен баланс.
• Защита: Участва в имунната реакция на организма.

Кръвообращението се дели на два основни кръга: малък (сърце – бели дробове – сърце) за насищане на кръвта с кислород, и голям (сърце – тяло – сърце) за снабдяване на всички органи и тъкани.

11 интересни факти за кръвоносната система

1. Кръвоносната система е много дълга

Всички артерии, капиляри и вени в един зрял или възрастен човек се разполагат на около 100 000 километра. Нещо повече, капилярите, които са най-малките от кръвоносните съдове, съставляват около 80 процента от тази дължина. За сравнение, обиколката на Земята е около 40 000 километра. Това означава, че кръвоносните съдове на човек могат да се увият около планетата приблизително 2,5 пъти.

2. Червените кръвни клетки трябва да преминат през кръвоносната система

Капилярите са малки, средно около 8 микрона в диаметър или около една десета от диаметъра на човешки косъм. Червените кръвни клетки са приблизително със същия размер, така че те трябва да се движат в единични линии. Някои капиляри обаче са с малко по-малък диаметър от еритроцитите, което принуждава клетките да изкривят формите си, за да преминат през тях.

3. Големите тела имат по-бавен пулс

В цялото животинско царство сърдечната честота е обратно пропорционална на размера на тялото. Колкото по-голямо е животното, толкова по-бавна е сърдечната честота в покой. Един възрастен човек има средна сърдечна честота в спокойно положение от около 75 удара в минута, същите показатели като при възрастна овца. От друга страна сърцето на синия кит е с размерите на компактен автомобил и бие само пет пъти в минута. Земеровката пък е с приблизително 1000 удара в минута.

4. Сърцето не се нужда е от тяло

Въпреки че лесното изваждане на сърцето на човек с голи ръце е научна фантастика, то всъщност все още може да бие, след като бъде извадено от тялото. Това пулсиране възниква, защото органът генерира свои собствени електрически импулси, които го карат да бие. Докато сърцето продължава да получава кислород, то ще продължи да работи, дори ако е отделено от останалата част на организма.

5. Хората изучават кръвоносната система от хиляди години

Най-ранните известни писания за кръвоносната система се появяват в папируса на Еберс – египетски медицински документ. Тези сведения датират от 16-ти век преди новата ера. Смята се, че папирусът описва физиологична връзка между сърцето и артериите, показвайки, че след като човек вдиша въздух в белите дробове, сместа навлиза в сърцето и след това се влива в артериите. В тази разработка не се споменава ролята на червените кръвни клетки. Интересен факт е, че древните египтяни са били кардиоцентрични – те вярвали, че сърцето, а не мозъкът, е източникът на емоции, мъдрост, памет и други неща. По време на процеса на мумифициране египтяните внимателно отстраняват и съхраняват сърцето и другите органи, но изтръгват мозъка през носа, като след това го изхвърлят.

6. В продължение на 1500 години лекарите следват неправилен модел на кръвоносната система

През 2-ри век гръцкият лекар и философ Гален от Пергамон излиза с правдоподобен модел за кръвоносната система. Той правилно разбира, че системата включва венозна (тъмночервена) и артериална (яркочервена) кръв и че двата вида имат различни функции. Също така той предполага, че кръвоносната система се състои от две еднопосочни части за разпределение на кръвта и как черният дроб произвежда венозна кръв, която тялото консумира. Според специалиста сърцето е по-скоро смукателен, отколкото изпомпващ орган. Теорията на Гален се приема в западната медицина до 1600 г. Тогава английският лекар Уилям Хенри описва по правилен начин цялостното кръвообращение.

7. Червените кръвни клетки са специални

За разлика от повечето други клетки в тялото, еритроцитите нямат ядра. При липса на тази голяма вътрешна структура всяка червена кръвна клетка има повече място за пренасяне на кислорода, от който тялото се нуждае. Но без ядро ​​клетките не могат да се делят или синтезират нови компоненти. След като циркулира в тялото за около 120 дни, червените клетки ще умрат от стареене или увреждане. Въпреки това човешкият костен мозък непрекъснато произвежда нови еритроцити, за да замени вече загиналите такива.

8. Стресовите ситуации могат да увредят сърцето

Стресовата кардиомиопатия включва внезапно, временно отслабване на мускула на сърцето (миокарда). Това води до симптоми, подобни на тези на инфаркт, включително болка в гърдите, задух и болки в ръцете. Състоянието е известно още като „синдром на разбито сърце“. Наименованието идва от това, че процесът може да бъде причинен от емоционално стресиращо събитие като загуба на любим човек например.

9. Самостоятелното експериментиране доведе до пробиви в кръвообращението

Сърдечната катетеризация е обичайна медицинска процедура, която се използва и днес. Тя включва вкарване на катетър (дълга, тънка тръба) в кръвоносния съд на пациента и прокарването му към сърцето. Лекарите могат да използват техниката, за да извършват редица диагностични тестове, включително измерване на нивата на кислород в различни части на органа и проверка на кръвния поток в коронарните артерии. Германският лекар д-р Вернер Форсман измисля процедурата през 1929 г. Тогава той я прилага върху себе си. Доктор Форсман убеждава медицинска сестра да му помогне, въпреки че първоначално тя желае интервенцията да бъде извършена върху нея.

10.  Човешката кръв се предлага в различни цветове

Богатата на кислород кръв, която тече през артериите и капилярите, е яркочервена. След като предаде кислорода си на телесните тъкани, течността става тъмночервена, докато се движи обратно към сърцето през вените. Въпреки че понякога вените може да изглеждат сини през кожата, това не е защото кръвта е с такъв цвят. Цветът на вените е резултат от начина, по който различните дължини на вълните на светлината проникват през кожата, абсорбират се и се отразяват обратно към очите. Само високо-енергийната синя светлина може да стигне до вените и обратно. Това не означава, че кръвта никога не е синя. В кръвта на повечето мекотели и някои членестоноги липсва хемоглобинът. Именно той придава червенината на човешката кръв. При споменатите организми има хемоцианин. Това осигурява тъмно синият цвят на течността, когато тя е наситена с кислород.

11.  Животът в космоса влияе на кръвоносната система

Когато човек е намира на планетата „Земя“, кръвта му има тенденция да се събира в краката, поради гравитацията. Това е така, тъй като вените на краката имат клапи, които помагат да се поддържа притока на кръв от краката обратно към сърцето. В космоса нещата са различни стоят по друг начин. Там кръвта се натрупва в гърдите и главата, което предизвиква при астронавтите запушен носов, главоболие и подпухналост на лицето. Изместване на течността кара сърцето да се уголемява, за да може да се справи с повишения кръвен поток. Въпреки че във вторият случай тялото има същото количество течност, мозъкът и другите телесни системи интерпретират промяната на тази течност като внезапно увеличение на общото количество. Като отговор на това тялото използва различни механизми, които водят до общо намаляване в обема на циркулиращата кръв.