Страницата за СУПЕР ХРАНИ в магазина – ТУК

Епохата на добавките, стимулантите и могъщият директен мрежов маркетинг роди и още една легенда – суперхраните. Суперхрана е маркетингов термин, използван за описване на храни с предполагаеми ползи за здравето. Новина и за противниците на добавките – ето го антагонистът – храната с почти магически свойства, която е способна да запрати добавките в кошчето. Истина ли е това? Има ли суперхрани?

Суперхрани = супер полезности + не толкова супер опасности

Като суперхрани се определят храни, коитo се считат за здравословни и понякога дори могат да повлияят определени медицински състояния. В допълнение те често имат необичайно съдържание или концентрация на определени хранителни или помощни вещества. Така наречените суперхрани могат да имат необичайно високо съдържание на антиоксиданти, витамини и други хранителни вещества.  Въпреки това определението изключва например конвенционалните билки. Вероятно поради очакването, че суперхраните все пак ще имат потенциал за изхранване.

За първи път терминът влиза в употреба при Аарън Мос в списание „Nature Nutrition„, в изданието от август 1998 г. От 01.07.2007 г. в ЕС обаче е в сила забрана храна да се определя като „суперхрана“ в официален етикет или маркировка, ако към това не е приложено съответното медицинско изследване.

Причината: мощна маркетингова атака към конвенционални храни, на които се прикачва подвеждащ потребителя етикет.

Ние можем да си изработим функционално определение: суперхраната е храна, която носи ползи за здравето и е в състояние да измести хранителните добавки.

Много организации са се обръщали към проблема със суперхраните. Cancer Research UK публично отправя забележка, че суперхраните често се рекламират като притежаващи способността да предотвратят или лекуват болести, включително рак.

Това не са реалистични очаквания, просто болните експлоатират „сламката надежда“, а продавачите на суперхрани – надеждата на болните. Макар и недолюбван от общественото мнение, институтът дава адекватното заключение, че прекалената вяра в суперхрани започва да измества балансираната диета и да влошава здравето на пациентите.

Изследванията също са противоречиви. Например за какаото мненията са остро поляризирани – първите изследвания твърдят, че какаото има положителен ефект върху кръвното налягане, последващите изследвания обаче напълно оспорват такава връзка. Освен това много често маркетингът всъщност е далеч от прокламираната истина.

Някои храни действително съдържат специфични вещества, като например епикатехин галатът в зеления чай, помагащ за отслабването, пектинът в ябълките и редица други.

Това значи, че особените функции на дадени храни са факт, който не може да бъде отречен, но не трябва да забравяме, че в храненето абсолютна и крайна истина не съществува и всяка, дори и най-добрата храна в един момент може да се окаже натоварваща организма или лишаваща го от нещо важно в дългосрочен план. И все пак, кои са тези супергерои в света на храните?

Познай суперхраната!

Нова изненада: единна класификация няма, и 10 радетеля на понятието ще дадат сигурно 200 такива предложения, повечето различни. Но трябва все пак да се фокусираме върху нещо.

Ще използваме класификацията на Womansday, като препубликуваме някои от идеите.

1. Яйца – всяко яйце има около 6 грама протеин, но само 72 калории. Идеални за вашата диета.

2. Доматеният сос – съдържа ликопен, който заздравява кожата, съдовете и сърцето.

3. Сушени сливи – полифеноли, растителни химикали, които стимулират костната плътност чрез стимулиране на клетките, изграждащи костите.

4. Орехите – алфа-линоленова киселина, омега-3 мазнини, които са диетични и здравословни..

5. Брюкселско зеле (и карфиол)- има повече глюкозинолати, отколкото всеки друг зеленчук, и действа като антиоксидант. Освен това е диетично и може да бъде вкусно приготвено. Най-силно такова действие обаче имат кълновете на броколите.

6. Ябълки – те съдържат кверцетин и пектин.

7. Сьомга – почти всички необходими за деня мастни киселини, плюс богата на пълноценен протеин храна.

8. Авокадо – също богато на здравословни мастни киселини.

9. Спанак – богат на желязо, подпомага кръвосъсирването и здравината на костите.

10. Маслини – мононенаситени мазнини и витамини.

11. Ягоди – те са заредени с фитохимикали, които могат да спрат растежа на рака на шийката на матката и рака на дебелото черво.

12. Леща – чудесен източник на протеин, половин чаша варена леща също дава почти половината от дневната доза фолат и витамин В.

13. Киви – италиански изследователи са установили, че намалява астматичните пристъпи и има високо съдържание на витамин C (едно киви съдържа 110% от дневния прием).

14. Черен боб  – зареден с протеини, фибри и флавоноиди-антиоксиданти.

15. Аспержи – доставят витамин К и фолиева киселина и помагат за изграждането на костите, освен това са естествен диуретик.

16. Ленено семе – една, по мое мнение, прехвалена в Америка храна. Не може да му се отрече наличието на омега-3 мастни киселини, но също така има повече лигнани, отколкото всяка друга храна.

17. Пшеничен зародиш – чаша от него дава почти два пъти дневно необходимата доза витамин Е + селен в добавка, който е ключов за имунната защита.

18. Къпини –  има повече антиоксиданти, отколкото ягоди, черни боровинки или червениборовинки.

19. Гроздето – освен някои витамини, съдържа и химикали, поддържащи сърцето в добра форма.

20. Бразилски орехи – с повече селен, отколкото всяка друга храна. Един орех съдържа среднодневна доза.

21. Рапично масло – поддържа сърцето здраво, има алфа-линоленова киселина, плюс две форми на витамин E.

22. Портокали – един портокал осигурява над 100% от нуждите от витамин С за един ден. Той също е добър източник на калций и фолиева киселина.

23. Пуешки гърди – 20 грама протеин, но само 90 калории на 100 грама.

24. Ечемик – понижава холестерола и помага за контрол на кръвната захар.

25. Гъби Шитаке – имат повече витамин D от млякото.

Оригинално списъкът съдържа над 50 продукта. Доста от тях съм ги съкратил субективно, например такива като фъстъчено масло, маргарин, соево мляко, миди. За тези изобщо считам понятието „суперпродукт“ за недоразумение, при цялото ми уважение и благодарност към авторите на списъка. Премахнал съм и някои несрещани по нашите земи продукти.

Повечето от вас знаят или се досещат защо са съкращенията на познатите ни храни. Повечето от широко рекламираните суперхрани са всъщност вредни и предимно производителите им печелят от пробутването им под етикет „здравословни“ или „суперхрани“.

За повечето от тях всъщност рекламираното качество е вярно, или поне частично е истина (например високо белтъчно съдържание, витамини и прочие – те реално наистина ги притежават), но имат огромен брой скрити недъзи и проблеми, които поставят под дискусия въпроса „безопасно ли е изобщо да се консумират“.

Уви, този въпрос е скрит от очите на публиката и основен остава въпросът за „суперхранителните им свойства“, т.е. към определението трябва да се подхожда много внимателно и резервирано.

Не бива да игнорираме европейските регулации по въпроса. Нерядко понятието е маска, а дори когато не е, суперпродуктът в една насока всъщност често има недостатъци в друга.

Няколко не толкова „супер храни“…

На ум ми идва например соята, която беше в бум като суперпродукт само преди няколко години и стана и на „кайма“, и на „сирене“, и на „мляко“. А замени ли ги?

Реално тя е земеделска култура със „спорно бъдеще“, защото освен ГМО рисковете, съдържа доста откровено вредни вещества, включително някои тежки метали и фитоестерогени. Необходимостта да бъде пласирана обаче я хвърли в ръцете на маркетинга, който веднага „доказа“, че едва ли не вие няма как да се храните пълноценно без соя и соята е алфата и омегата на спортиста.

Редица продукти попаднаха в подобно положение, и няма да споменавам всичките, за да не предизвиквам и защитниците им (някои са бегло споменати по-горе).

За други продукти истината си е истина. Спанакът съдържа минерали, желязо, има безспорни полезни свойства. Суперхрана? В анимацията със сигурност. Едностранчивият анализ обичайно ще прикрие вредните му вещества, сред които изпъкват нитратите. Вредното му съдържание може да постави под сериозен въпрос кумулативната му полза.

Тоест, внимавайте и се пазете от подобни окончателни прекрасни заключения, особено що се отнася до култури и храни, отдавна известни на човечеството.

И все пак подобни явления има. Очевидно съществуват, ако не ги наречем суперхрани, то поне заслужено име ще бъде храни с уникални хранителни свойства. Всяка от тях е, така да се каже, специализирана в определен спектър.

Точно това ги прави и неподходящи за постоянна консумация и „хранителен абсолютизъм“.

Не бива нито за момент да забравяме, че правилната диета за организма е балансираната.

Суперхраните могат определено да помогнат при недостиг или необходимост да се наблегне на нещо. Прекаляването с всяко нещо си има цена и цената често е нашето здраве. Така че не бързайте да избирате лекия път.

И не бързайте да вярвате на суперлативи. Те се сменят, вероятно не бързо като носни кърпички, но бавно, като високосните години. Една храна, която някога е била „супер“, днес е обявена за чудовище, а истината може би е някъде по средата.