БИО ХРАНИ и ХРАНЕНЕ, МУСКУЛНА МАСА, СТАТИИ

Урсолова киселина (Ursolic acid) или анаболната ябълка

урсоловата киселина (Ursolic acid)

Мастният (восъчния) слой върху ябълковата кора съдържа съединение, което има анаболен ефект, според продължително изследване на д-р Кристофър Адамс от университета в Айова (САЩ). Нарича се урсолова киселина (Ursolic acid), но също така е познато и с по-краткото име малол. При тестове върху мишки, съединението кара мускулите им да растат и мастната тъкан да намалява.

Установено е, че урсоловата киселина (Ursolic acid), както и нейният изомер – олеаноловата киселина, стимулират дейността на черния дроб, понижават нивото на холестерол и на другите липиди в кръвта и проявяват кардиопротекторно и антисклеротично действие. Освен това двете съединения стимулират растежа на косата и възпират косопада и образуването на пърхот.

Урсоловата киселина (Малол) присъства и в босилек, боровинки, червени боровинки, розмарин, риган, мащерка и сливи. И докато сме на тема сливи: изследователи от американския департамент по земеделие откриват през 2006 г., че сушените сливи повишават концентрацията на IGF-1. Обяснението е, че може би урсоловата киселина прави специалните ефекти на сините сливи.

урсоловата киселина (Ursolic acid)

Изследователите от Айова се натъкнали на анаболните свойства на урсолова киселина, когато изследвали клетки от мускул по време на атрофия. Те определят кои гени в клетките са били активни по време на процеса на мускулна атрофия. Изследователите търсили в базите данни веществата, които имат точно обратния ефект. Най-обещаващото вещество, което открили, била урсолова киселина.

Изследователите дават урсолова киселина (Ursolic acid) на мишки на гладно и забелязват, че това води до намаляване на процесите на мускулна атрофия. След това направили втори кръг от експерименти, в които на мишките се давало толкова, колкото да искат да ядат. На контролна група се дава обикновен фураж, а на друга група се дава храна, съдържаща 0,27 процента урсолова киселина.

Цифрите непосредствено показват, че 5-седмичен курс с Урсолова киселина (Малол) е довел до растеж на квадрицепсите и че мишките натрупали мускулна маса. Активността на катаболните гени MuRF-1 и Atrogin-1 намалели в мускулните клетки. За разлика от тях активността на гена за IGF-1 се увеличил, както и концентрацията на IGF-1 в кръвта.

В проучванията  върху животни се установили,че Урсоловата киселина (Малол) също намалява отделянето на мастните клетки лептин. Концентрацията на триглицериди и холестерол и дори нивото на глюкоза на гладно била по-ниска. Всичко това е положително въздействие, разбира се.

Изследователите подозират, че урсоловата киселина (Ursolic acid) се свързва лесно с  рецепторите на IGF-1. И в резултат на това IGF-1, който присъства в тялото, работи по-добре.

Ето и нещо, което трябва да знаем – в човешкото тяло съществуват 2 вида мазнини:
– бяла мастна тъкан
– кафява мастна тъкан

Бялата мастна тъкан е повече или по-малко метаболитно активна и има за цел най-вече да съхранява калориите.
Кафява мастна тъкан, от друга страна, е пълна с ензим, наречен UCP-1, който стимулира термогенезата. Кафявата мастна тъкан е богато снабдена с кръв. Именно заради това, когато се горят калории, чувството на топлина идва от нея. При изследване учените открили, че приемът на урсолова киселина води до образуването на много повече кафява мастна тъкан. Което означава, че тялото има възможност да я метаболизира доста по-ефективно, за разлика от бялата мастна тъкан.

ИЗСЛЕДВАНИЯ С УРСОЛОВАТА КИСЕЛИНА

Както вече знаем, едно от веществата, които естествено се откриват в ябълковата кора, е урсоловата киселина. Според резултати от съвсем скорошно проучване се смята, че при гризачи тази киселина подпомага скелетната мускулатура, както и кафявата мастна тъкан. За мастната тъкан споделихме малко по-горе, но за скелетната мускулатура, интересното че, тези данни са наистина нови. Или: резултатът с опитни лабораторни мишки показва, че чрез урсолова киселина се горят и имаме повече изгорени калории, както и синтез (анаболизъм) на тъкан: това могат да са костна тъкан, мускулна тъкан и др.

Д-р Кристофър Адамс и неговия екип от университета в Айова провели въпросното проучване няколко пъти върху мишки и след това върху плъхове, с цел потвърждаване на становището, цитирано по-горе. За целта те изследвали специфичен протеин, наречен AKT. Той има главна роля в редица клетъчни процеси, сред които и преработването на глюкозата в енергия.

В изследването група животни били подложени на диета с богат прием на мазнини, което предполагало развитието на затлъстяване или метаболитен синдром у мишките. Те били разделени на две групи, като освен еднаквата диета, на едната група била прилагана урсолова киселина под формата на хранителна добавка. При прилагане на урсолова киселина (Ursolic acid) било отчетено повишение в скелетната мускулатура. Редом с това при тази група животни било отчетено и по-голямо количество приета храна, но натрупване на по-малко тегло и стабилни стойности на кръвната захар. Нямало разлика във физическата активност при двете групи животни.

Според специалистите това се дължи на активирането на протеина b от урсоловата киселина, а оттам и стимулиране на мускулния растеж. Известно е, че мускулите са тези, които изгарят калориите. Ето защо при повишаване на обема им мишките, макар и подложени на високомазнинна диета, се оказват защитени от затлъстяване и свързаните със състоянието странични ефекти като преддиабет например. Колкото по-развити са мускулите, толкова по-успешно се изгарят калориите в тялото. Следователно учените имат правото да смятат, че урсоловата киселина защитава организма от затлъстяване.

Мишките, приемали урсолова киселина, били с по-висок процент скелетна мускулатура и следователно демонстрирали повече сила и издръжливост. При тях било отчетено и по-високо количество на кафява мастна тъкан в сравнение с групата мишки, неприемала хранителната добавка. Като цяло при групата, приемала урсолова киселина, били изгорени повече калории.

Според екипа урсоловата киселина (Ursolic acid) намалява риска от затлъстяване и подобрява глюкозната толерантност чрез нарастване на скелетната мускулатура и на кафявата мастна тъкан. Не е ясен точният механизъм на действие на киселината, както и не е ясно дали положителните ефекти, наблюдавани при гризачите за превенция на затлъстяването и диабета, са валидни и при хората. В следващ етап на проучване следва да се уточни дали и как урсоловата киселина влияе положително на пациентите с различни заболявания.

В заключение се оказва, че урсоловата киселина е с изключително голям потенциал. Особенно факта, че тя работи като като инхибитор на миостатина, което разбира се, е много голям пробив в медицината и спорта.