Панкреасът (задстомашната жлеза) е един от най-малките органи в тялото и има както екзокринна (храносмилателна), така и ендокринна (хормонална) функция. Разположена е напречно върху задната стена на коремната кухина. Има продълговата форма, наподобяваща грозд с дължина около 15-20 см и около 5 см на ширина.
Къде се намира панкреасът и какво представлява?
Това е орган с продълговата форма, разположен на нивото на транспилорната равнина (L1). Т.е. мислено проектираната напречна равнина, преминаваща през пилора и достигаща до пъвия кръстов (лумбален ) прешлен.
С изключение на т.нар. опашка на панкреаса, задстомашната жлеза се намира дълбоко в горната коремна област.
Органът се разделя на 5 части:
- Глава – най-широката част. Тя се намира в С-образната крива на дванадесетопръстника и е свързана с него чрез съединителна тъкан.
- Израстък – той излиза от долната част на главата и лежи под тялото на панкреаса върху горните съдове на мезентериума (удвоената гънка на коремницата).
- Шия – разположена между главата и тялото на органа. Тя покрива горните мезентериални съдове, които образуват жлеб в задната част на жлезата.
- Корпус – пресича централно средната линия на човешкото тяло, като се позиционира зад стомаха и вляво от горните мезентериални съдове.
- Опашка – така се нарича левият край на храносмилателната жлеза, който се намира в непосредствена близост до далака. Единствено тази част на панкреаса е разположена в кухината на коремницата.
Основни функции на органа
Здравият, правилно функциониращ панкреас изпълнява две важни роли. На първо място той произвежда храносмилателни ензими за разграждане на мазнини, въглехидрати и протеини.
Другата му функция е да секретира хормони, които да регулират здравословните нива на кръвната захар.
1. Екзокринна (храносмилателна) функция
Панкреасът съдържа екзокринни жлези, които произвеждат специфични ензими за регулиране на храносмилането. Те помагат на червата в
усвояването на хранителните вещества.
Тези ензими са няколко вида:
- Амилаза – трансформира сложните въглехидратите в прости захари.
- Протеаза – превръща протеините в аминокиселини, допринасят за запазване на полезните бактерии в червата.
- Липаза – разгражда мазнините до глицерин и мастни киселини, подпомагат пълноценното усвояване на мастноразтворимите витамини A, D, E и K.
Ето и какво се случва. Когато храната навлезе в стомаха, храносмилателните сокове, произведени от панкреаса, се освобождават в канала на органа. Този канал се съединява с общия жлъчен канал, за да създаде така наречената „ампула на Ватер“, разположена в дванадесетопръстника.
Общият жлъчен канал, излизащ от черния дроб, както и от жлъчния мехур, произвежда жлъчен сок – т.нар. „жлъчка“, чиято храносмилателна функция се дължи на наличието на специфични киселини и соли. И панкреатичните ензими, и жлъчката се вливат в дванадесетопръстника, където участват в разграждането на мазнини, въглехидрати и протеини.
Първоначално панкреасът отделя ензими в „неактивна форма“, които се движат надолу по канала на органа и влизат в дванадесетопръстника. Там те се „активират“ и се присъединяват към жлъчката от жлъчния мехур, за да разградят хранителните вещества.
2. Ендокринна (хормонална) функция
По същество ендокринната функция поддържа правилните нива на кръвната захар, което е от решаващо значение за нормалното функциониране на други органи като черния дроб, бъбреците и мозъка. Ендокринният компонент на панкреаса се състои от „островни клетки“ (острови на Лангерханс), които създават и освобождават хормони в кръвния поток.
Основните два вида хормони са инсулин и глюкагон. Инсулинът действа за понижаване на нивата на кръвната захар, а глюкагонът – за повишаването им.
Има и трети хормон – соматостатин. Една от неговите функции е да регулира и балансира кръвното равнище на глюкозата като потиска продукцията на инсулин или глюкагон.
Ако панкреасът не произвежда достатъчно инсулин, нивата на кръвната захар ще се повишават и ще се увеличава рискът от развитие на диабет от първи тип.
Когато няма абсолютен дефицит на инсулин, но този хормон не се разпознава добре от клетките, възниква диабет от втори тип. Началото на диабет тип 2, особено след 50-годишна възраст, може да бъде едновременно симптом и причина за рак на панкреаса.
С кои части на тялото е свързана задстомашната жлеза?
Важната роля на панкреаса произлиза най-вече от това, че той е свързан с много други структури в организма. Ето кои са те:
- Стомах – отделени от панкреаса от малка торбичка, стомахът и пилорът лежат отпред и до органа.
- Дванадесетопръстник – както вече споменахме, C-образният дванадесетопръстник се извива около и очертава главата на панкреаса. Първата част на дванадесетопръстника лежи отпред, докато втората – странично, вдясно от главата на органа.
- Напречен мезоколон – той се прикрепя към предната повърхност.
- Общ жлъчен канал – спуска се зад главата на органа, преди да се отвори във втората част на дванадесетопръстника.
- Далак – разположен отзад и странично. Лиенореналният лигамент се образува от коремницата и свързва далака с опашката на панкреаса.
Задстомашната жлеза се намира в близост и до няколко големи кръвоносни съда:
- Аортата и долната празна вена преминават отзад към главата на панкреаса.
- Горната мезентериална артерия лежи зад шията на органа и отпред на израстъка.
- Далачната и горната мезентериална вена отзад на шията на панкреаса се обединяват, за да образуват чернодробната портална вена.
