Път към по-здравословен живот или просто нова модна тенденция?
Живеем в динамичен век на индустриализация и модернизация и като че ли вредните фактори са далеч повече от границите на допустимото. Съществуват много примери, които доказват това – замърсени са въздухът, водата и дори храната. Малко или много всеки един от нас се стреми да води сравнително здравословен начин на живот – съчетавайки спорт с прием на по-здравословна храна.
В последните години в големите хипермаркети започнаха да се появяват щандове с т. нар. органична храна – плодове и зеленчуци, които са по-малко привлекателни на вид, със сравнително кратък срок на годност и цени, два пъти по-високи от тези за същите продукти, предлагани на пазара. Несъмнено би възникнал въпросът: „Заслужава ли си да плащаме два или три пъти по-висока цена за продукти, масово разпространени в търговската мрежа и какво ни дават те?“
Какво трябва да знаем за органичната храна?
Термините органична, екологична или биохрана означават едно и също нещо – храна, отгледана без помощта на генното инженерство, пестициди, обогатители на почви и други синтетични вещества, които да я предпазват от насекоми или слаб добив. Тя е опакована и съхранявана по начин, които не влошава вкусовите й качества. Това е абсолютно чистата екологична храна – такава, каквато на практика е била всяка храна преди време, без наличие на хормонални добавки или намесата на генно инженерство.
Редица изследвания показват, че в органичните храни има повече минерали, витамини и биологично активни вещества спрямо продуктите, произведени с помощта на синтетични добавки. Това е важно, тъй като с храната (растителна или животинска) организмът получава голяма част от необходимите питателни вещества, а съставът й се определя от условията, в които тя е произведена. Например, ако картофите са обработвани с отрова срещу колорадски бръмбари, а пилетата са получавали хормони за по-бърз растеж, то няма как приемът на такава храна да не „внесе“ вредни за организма вещества.
Преработената органична храна обикновено съдържа само органични съставки. Ако има наличие на неорганични, то поне определен процент за общите за храната растителни и животински съставки трябва да бъдат органични. Изискванията в САЩ и Австралия са този процент да бъде по-висок от 95. В България биопродукт е всеки продукт, съдържащ в повече от 98% от тегловата си част хранителни съставки със сертифициран биопроизход.
В American Journal of Clinical Nutrition е публикувано проучване, което включва анализ на повече от 160 изследвания, направени през последните 50 години. Според него няма значителна разлика в това дали консумираме органична храна или обикновени продукти.
Направени са десетки подобни проучвания, които не доказват по-различния вкус и по-голямата безопасност за консумация на органичните продукти, но въпреки това съществуват и данни, че органичните храни имат с до 57% по-високи нива на хранителна стойност от конвенционалните продукти. Изключение прави и едно значително ново проучване, проведено в Университета на Нюкасъл, което показва, че органичните плодове и зеленчуци съдържат до 40% повече антиоксиданти в сравнение с обикновените.
Освен това органичните ябълки са по-сладки и имат добър срок на съхранение спрямо традиционно отглежданите. Друг пример показва, че в органично отгледаните домати нивото на флавоноидите е два пъти по-високо, отколкото в стандартно отгледаните домати. Вероятно наистина е така и биохраните нямат високи хранителни стойности или вкус, по-различен от традиционните, но пък липсата на каквито и да е било добавки е сериозна предпоставка за воденето на здравословен начин на живот.
Бъдете внимателни с избора си на плод или зеленчук
За да се постигне по-дълъг срок на годност, подобряване на външния вид и увеличаване на печалбите от производството, започват да се използват все по-силни химикали (за стимулиране на растежа), антибиотици (за по-дълъг срок на годност), както и генно инженерство (за отглеждане на храна в неестествени за нея условия). Голяма част от тези вещества след попадане в организма водят до намаляване на съпротивителните му сили.
Медицински изследвания, проведени в Европа и САЩ показват, че интензивното използване на синтетични вещества води до нарастване на броя на заболявания като рак, диабет и артрит. Когато към това се добави и влиянието на замърсения въздух, вода и заседнал начин на живот, изходът от ситуацията е ясен и за съжаление неблагоприятен.
Много диетолози съветват да внимавате при избора на плодове и зеленчуци. Най-ниско ниво на пестициди се наблюдава в аспержи, авокадо, банани, броколи, цветно зеле, царевица, киви, манго, лук, зелен грах, папая и ананас. Съответно най-високо е нивото на пестицидите в ябълки, целина, вишни, грозде, праскови, круши, картоф, спанак и ягоди.
Според една статистика…
• Органичните храни представляват 1-2% от общите световни продажби на храни, а техният пазар нараства постепенно както в силно развитите страни, така и в по-бавно развиващите се.
• Световните продажби на органични храни са скочили от 23 млрд. щатски долара през 2002 год., до 40 млрд. долара през 2006 год.
• Световният пазар на органични храни нараства с 20% на година от началото на 90-те, с прогнози за бъдещ растеж в рамките на 10-15% годишно в зависимост от държавата.
В крайна сметка, до преди 30 години почти всяко стопанство е произвеждало органична храна – без помощта на синтетични добавки или генно инженерство. Добивите може би не са били толкова високи, но пък вкусът и ароматът на произведения продукт са били несравними с тези, които консумираме днес. Може би все пак търсенето на органична храна не е случайна и самоцелна модна тенденция, а израз на един естествен стремеж към здраве.
