Още в началото на статията е необходимо е да въведем и едно допълнително разяснение – в българското законодателство за еквивалент на популярното на Запад определение „органик“ се приема „био„, въпреки че в някои случаи остава ползването и на „органичен„. Тук двете думи „био“ и „органичен“ се използват като синоними.
Органичните храни набират все повече популярност и стават все по-достъпни не само в световен мащаб, но и в България. Но с такова голямо разнообразие от продукти, почти внезапно появили се на пазара, изниква въпросът: кои храни са действително „био“ и кои – само частично?
Биохраните често се асоциират с най-ниската възможна употреба на изкуствени, синтетични торове, фертилизатори и пестициди. Но, за да бъдат законно именувани като „био“ продукти, те трябва да отговарят на още много правила.
За продуктите с животински произход, трябва да има доказан висок стандарт на грижа за животните, както и редовни ветеринарни проверки за отличното им здраве. Същите животни трябва да са отглеждани, без инжектиране на растежни хормони или антибиотици и да бъдат хранени с качествена естествена храна, без изкуствени хранителни добавки, като изключение от това правило са солта и някои микроелементи.
За да бъдат „био“, продуктите с растителен произход трябва да са отглеждани в пълното отсъствие на синтетични торове и само с ограничени като брой и количество пестициди, които са доказано безвредни за човешкото здраве. Те трябва да бъдат отглеждани и пакетирани в екологично чиста среда и да не им се прилагат биотехнологии за генно модифициране.
Всяка една пакетирана и готова за продан продукция, трябва да съдържа в себе си най-малко 95% продукти, спазващи тези норми, за да бъде определена като „био“.
Всички тези регулации правят производството на такива стоки трудоемко и по-скъпо от конвенционалното, което води до значително по-високите им цени.
За да избегнете „легализирана“ измама, в която някои храни се предлагат като био (органични), но всъщност съвсем не са такива, трябва да внимавате при избора на стока – етикетът може да каже всичко, стига да знаете как да го разчетете.
Продукти, носещи етикета „Натурален“, не бива да се приемат като „Био (органичен)“. Тези две определения не са равнозначни – натуралните не използват изкуствени добавки или оцветители и са обработени минимално, но с това се ограничава тяхната специалност. При много от тях се използват пестициди като при конвенционалното земеделие.
„Свободни от/Без антибиотици“ или „Свободни от/Без хормони“ са достатъчно ясни термини – това означава, че в нито един етап на отглеждането на културата или животното или обработването на суровината и продукта не са използвани съответните аграрни или ветеринарно-медицински средства. Това обаче не означава, че по някакъв начин производителят е ограничавал употребата на пестициди, некачествена захранка, изкуствени торове или ГМО.
Специално за животинските продукти съществува етикетът „Свободни“ (Free-range). Иронията, че животните никак не са свободни не е предмет на потребителското здраве, но в тази категория попадат продукти, добити от животни, които са имали достъп до обширни открити стопанства и са могли да живеят и да се хранят в относително екосъобразна среда, а не затворени и наблъскани в тесни пространства и клетки.
Към категорията „Свободни“ продукти” спадат яйцата от нашумелите преди известно време „щастливи кокошки“, които не били отглеждани в клетки. Науката все още не може да определи категорично дали те са по-полезни от яйцата на конвенционално гледаните кокошки в комбинатите, но в научния свят преобладава мнението, че природосъобразният начин на отглеждане води до по-ниски нива на стрес в птичия организъм. По-ниски нива на стрес е равносилен на по-добро здраве, а по-здравите кокошки се очаква да снасят по-качествени яйца.
Друг фактор яйцата от „щастливи кокошки“ да бъдат все по-търсени, идват отстрана на потребителите със зелени и екоубеждения, които считат жестокостта към животните и тяхното затваряне в клетки за престъпление. Няма обаче регулации за тяхната захранка, освен забраната за използване на антибиотици и хормони. Свободата им се заплаща с множество погълнати или инжектирани антибиотици, които могат да доведат до развитието на резистентни на антибиотици бактерии, като небезизвестната MRSA – метицилин резистентен стафилококус ауреус. В световен мащаб на нея се гледа като немалка заплаха, защото все още не е открит достатъчно потентен масов антибиотик, който да е ефикасен срещу често опасната инфекция. Самата бактерия се смята, че е еволюирала със своята резистентност към антибиотици, тъй като е давана в стопанства на животните, за да са здрави и годни за добив на месо. От това месо, неправилно или недостатъчно сготвено, с вече резистентната бактерия, се заразяват хората.
Потребителят трябва да е запознат с факта, че само храни, категоризирани като „био (органични)“ отговарят на тяхното търсене за максимално здравословни и „зелени“ еко храни. Други етикети, макар да имат своите екологични и здравословни плюсове, са само частично „био“ и не съответства да бъдат на същите високи цени.
