ЗДРАВЕ, СТАТИИ

Туморите обичат сладкото

ТУМОРИТЕ ОБИЧАТ СЛАДКОТО

към ИЗГОРИ МАЗНИНИТЕ

Единственият източник на рафинирана захар за нашите предци е бил медът. В палеолита един човек е консумирал до 2 кг мед на година. С появата на земеделието консумацията на захар расте, но слабо и през 1830 г. е 5 кг годишно на човек. През 2001 г. тя стига шокиращите 70 кг, сочи американско изследване от 2005 г. Днес е още повече – 76 кг.

Гликемичен индекс

Туморите са много гладни за глюкоза, защото метаболизмът им зависи от нея. За това откритие немският биолог Ото Варбург става носител на Нобелова награда през 1931 г. Днешните томографи за диагностика на рак се основават на извода на Ото Варбург. Те сканират тялото за места, където се консумира много захар. Ако някоя област се откроява, там има тумор.

Трапезната захар и бялото брашно са храните с най-висок гликемичен индекс. Когато ги ядем, нивото на глюкозата в кръвта скача рязко. Тялото трябва незабавно да отдели доза инсулин, който да подпомогне усвояването на глюкозата от клетките. Освен това се секретира и една молекула, която стимулира растежа им – инсулиноподобен растежен фактор. Заради нея раковите клетки усвояват глюкозата като тор и завземат съседните тъкани.

Изводът е, че за борба с рака трябва да се намалят инсулиновите пикове в кръвта, т.е. почти да не се яде захар и бяло брашно.

Гликемичен индекс

Изкуствената захар

Днес е с 35% по-евтино захар да се рафинира не от тръстика и цвекло, а от царевица. Така една нова добавка плъзва като плевел в храните – фруктозният сироп. Нейната история започва от 1840 г., когато е открит начин да се извлича нишесте от царевицата – мокрото мелене. През 1866 г. измислят как да превърнат нишестето в глюкоза чрез третиране с киселини и се появяват първите подсладители. След още 70 г. заменят киселините с ензими и чрез ензимната хидролиза на нишестето подсладителите стават още по-сладки, макар и не колкото захарта.

Всеки може да изпълни ензимната хидролиза с уста. Лапа една солета и дъвче, докато усети как нишестената каша става сладка. Ензими в слюнката са разградили сложните молекули на нишестето до по-прости – глюкоза. През 1969 г. японски химици пробиват “бариерата на сладостта” чрез ензима глюкоза изомераза и превръщат глюкозните молекули във фруктозни, които са доста по-сладки.

Така се ражда наситеният сироп – смес от 55% фруктоза и 45% глюкоза. В него фруктозата обаче не е естествена, както в плодовете, и затова той не се третира безвредно от инсулина. Сиропът е токсичен, но го добавят във все повече храни. И то не само в захарните изделия, но и в тестените, а също и в напитките.

От 40 години човешките тела, изнемогващи да преработят толкова много захар, се претоварват с още повече, с много повече захар. Резултатът е от 5 до 10 пъти повече случаи на рак в сравнение с хората на нискозахарна диета. За диабетиците рискът е още по-голям: за рак на гърдата – 7 пъти, за рак на простатата – 9 пъти по-голям. Високият гликемичен индекс повишава и риска от рак на панкраса, на дебелото черво и на яйчниците.

Организмът обаче не може без глюкоза. Всички въглехидрати в храната се превръщат в глюкоза и най-много от нея отива за мозъка. Той е едва 2% от телесното тегло, но консумира цели 18% от калориите. Мозъкът се храни само с глюкоза.

Това обяснява неутолимия ни глад за сладко. При толкова вкусови рецептори най-позитивен и най-силен е сигналът за сладко. И да сме сити, ни остава апетитът за сладки неща. Заради това ги има десертите и зъбите ни издържат на сладко.

Организмът няма бариера за него, той би поел всякакви количества въглехидрати. И тук именно е шансът на рака. Той се наторява от онези захари, които бързо се разграждат до глюкоза, т.е. имат висок индекс и причиняват стръмен инсулинов пик.

Сладък живот, но без захар

За да се предпазят от рак, хората трябва да спрат трапезната захар и избеленото брашно. Това значи да пият кафето си без захар. Чая също. Плодове обаче могат да се ядат без мярка, но да не са в компот, конфитюр и пр. и да не се подслаждат със захар или сироп.

Има естествено сладки храни, които не вдигат кръвната захар. През 2003 г. екипът Сидни, въвел гликемичния индекс, посочи най-добрата от тях: нектар от агава. Вкусът му е чудесен, прилича на слаб мед. Той е 3 пъти по-сладък от захарта, но индексът му е 4-5 пъти по-нисък от този на меда. С него може да се подслажда всичко.

За да се забави асимилацията на захарите от житото, трябва да се яде не бял, а многозърнест хляб. Той се пече от пшеничено брашно, смесено с брашно от овес, ръж, ленено семе и др. Добре е да е квасен, а не с химическа мая, която вдига много кръвната захар. По същата причина трябва да се избягва белият ориз. Най-добре е да се мине на кафяв или на ориз басмати – те са с нисък индекс.

Много нисък е индексът и на зеленчуците и варивата – боб, грах и леща, а също на кромида и чесъна, боровинките, ягодите, черешите. Най-нисък е на малините. От изключителна важност е да не се ядат сладкиши (вафли, бонбони, сладолед, пасти, бисквити) между храненията. Те вдигат равнището на инсулина тъкмо в периодите на естествения му спад 1-2 часа след хранене. Асимилацията на захари се забавя и инсулиновите пикове спадат и когато ядем другите храни в комбинация със зеленчуци и зехтин.