Винаги съм се възхищавал на руските щангисти, особено много харесвах тежкоатлет с името Анатолий Писаренко.
Анатолий Писаренко
Имах щастието да седя до Анатолий в една спортна зала и дори да поприказвам с него.
В онези времена си мислех, че няма по-силен човек от този тежкоатлет, той изтласкваше умопомрачителни килограми без да променя израза на лицето си, след като поставеше рекорд, той с бавна стъпка се отдалечаваше от подиума без никакви емоции.
Дълго време си мислех, че рекорди се поставят само с усилени тренировки и усилени тренировки. В по-късни времена си казвах, че никой не може да има такава могъща сила „само на чисто” и започнах да изследвам доста задълбочено анаболните стероиди.
След още много време и доста прочетени книги (не списания) стигнах до извода,че за сила от този калибър е нужно нещо повече от изкуствения тестостерон (разбирай стероиди)
Един ден вървях по централна бургаска улица, когато срещнах един много известен в близкото минало щангист, чието име няма да споменавам сега. Разприказвахме се и разбира се разговора тръгна в посока вдигане на тежести, кой какъв бил колко вдигал и какво взимал.
Аз насочих разговора за руските щангисти (тогава СССР) и за невероятните постижения, които имат. По-възрастните знаят, че те и нашата школа тогава бяха най-силнате в света и където и да имаше състезание, винаги побеждаваха поне в две категории.
Разговора продължи на тема „хап” и употреба.
Тогава за първи път чух за ОРОТОВАТА КИСЕЛИНА (по късно се разрази скандал с ороцетама, за който всеки знае)
Започнах да се интересувам сериозно за действието на оротовата киселина и колкото повече научавах за това съединение, толкова повече оставах удивен от това което прочитах за този продукт.
Оказа се, че оротовата киселина е използвана от руските атлети много отдавна, а моя любимец Анатолий е употребявал по 1 таблетка Оротова Киселина на всеки десет килограма лично тегло дневно.
След като проверих много източници, вече няма съмнение, че тайното оръжие на старите атлети е именно оротовата киселина.
Доказано В-13 (оротова киселина) подпомага възстановяването на кръвните клетки и производството на нови такива.
Друг доказан факт е, че е мощен прекусор на В-12 и Фолиевата киселина, а от там и на синтеза на желязо.
Подпомага спирането на разрушителните процеси в черния дроб.
Друг, може би най-важен момент е, че оротовата киселина участва дейно в създаването на аденозин-три-фосфат наред с креатина и подпомага по-цялостното му усвояване, и не само приет като хранителна добавка, а и от храните, съдържащи повече креатин, като телешко месо и въобще всички червени меса.
Друг доказан факт е, че употребата на оротова киселина по време на стероиден цикъл неколкократно повишава ефективността на самия цикъл.
Това се отнася не само до употребата на анаболни стероиди, но и на вещества, повишаващи собственото производство на тестостерон, които са легални и се продават във всяка аптека, дрогерия или магазини за хранителни добавки.
Наскоро хора, употребяващи най-обикновен трибулус в комбинация с оротова киселина потвърдиха забележителния ефект от това вещество.
В заключение искам да кажа, че витамин В-13 не е нещо ново и се използва от поне 20 години във всички области на спорта, където е нужна издържливост и експлозивност.
Бях провокиран да напиша тези редове, защото младите хора днес трябва да знаят, че не само някои вещества, които няма да споменавам, могат да добавят сила и издържливост.
Станимир Жеков
