ВИТАМИНИ

• Наименованието ВИТАМИН се появява през 1912 г., след като американския биохимик от полски произход Казимир Функ изолира от оризовите люспи съдържащо аминна група вещество (витамин В1), което лекува болестта бери-бери и го нарича „витамин“.

• Витамините са нискомолекулни органични вещества, необходими в минимални количества за нормалната жизнена дейност на човека и животните. Необходимостта от тях е обоснована през 1880 г. от руския учен Н. И. Лунин.

• Днес са известни около 30 витамина. Влияят (пряко или като активни съставки на ензими, нуклеотиди) на растежа, обмяната на веществата, функциите на имунната, нервната, ендокринната система, кръвообразуването, кръвосъсирването и др. Съдържат се предимно в растенията. Някои витамини се синтезират от чревните бактерии. Могат да се образуват в организма от провитамини (каротини, стерини).

• Витамините биват МАСТНОРАЗТВОРИМИ (А, D, Е, К) и ВОДНОРАЗТВОРИМИ (С и група В).

• Потребностите от витамини са по-големи при бременност, кърмене, интензивна физическа и умствена работа, инфекциозни болести и др. Недостигът или липсата им води до болестни състояния – хиповитаминозни и авитаминози, прекомерният прием (главно на А и D) – до хипервитаминози.

• Много витамини, използвани като лекарства, се получават чрез химичен и микробиологичен синтез.