СТАТИИ

Пинитол като анаболен ускорител

Пинитол като анаболен ускорител

към ИЗГОРИ МАЗНИНИТЕ

Пинитолът, или по-точно казано D-пинитолът е метилирана форма D-хиро-инозитол, който от своя страна е форма на инозитол.

Химични названия:
3-O-метил-1,2,4 цис-3,5,6 транс хексахидроксициклохексанол
3-O-метил- хиро-инозитол
молекулна формула: C7H14O6;
молекулна маса: 194

Пинитолът се среща в много зеленчуци, в соеви зърна, пинията и други растения като естествена съставка.
Подобрявайки задържането на креатин в тялото и понижавайки нивото на кръвната захар, пинитолът е особено популярен сред диабетиците и спортистите, които го използват като анаболен ергогеник.

Установено е, че в едни случаи действието му е положително (при хипоинсулогенни лица и спортисти, които не приемат повече от средното количество въглехидрати), а в други – не проявява абсолютно никакво действие (при болни от диабет тип II и спортисти, които се пресищат с въглехидрати).

Ще обърнем внимание преди всичко на ергогенните свойства на пинитола, важни за спортуващите.

За да се разберат взаимовръзките, трябва да споменем на кратко за инсулина:

Инсулинът се смята за най-анаболния хормон (по-анаболен и от тестостерона), защото има значимо подсилващо действие върху преноса на хранителни вещества към (мускулните) клетките и повишава синтезата на ендогенни протеини в мускулите.

Спортистите обикновено си набавят запаси от инсулин в кръвта чрез приемането на 100 гр. декстроза или малтодекстрин (евентуално няколко пъти дневно, което в повечето случаи води до натрупване на мазнини и увеличава вероятността да се заболее от диабет) или чрез инжектиране на инсулин, което е незаконно и много по-опасно от приемането на прекомерно количество въглехидрати.

Пинитолът не индуцира, респ. не произвежда инсулин, но действието му по отношение на транспорта на хранителни вещества (глюкоза, креатин, аминокиселини) към клетките е подобно на това на инсулина.

Механизмът на действие на пинитола не е напълно изяснен (но е доказан в практиката). Когато инсулинът подразни рецепторите на (мускулните) клетките, очевидно се образуват фосфатидил-инозитол-фосфати, които дават сигнал на клетките да засилят транспорта на хранителни вещества към клетките чрез активиране на фосфатидил-инозитол-3-киназата (PI3K) и протеин киназа В (PKB).
D-пинитол и ендогенно получения от него D-хиро-инозитол са близки по химичен състав с фосфатидил-инозитол-фосфатите и предизвикват клетките да приемат хранителни вещества по гореописания механизъм, но без да е необходим инсулин. Казано по-просто, сигналите, които изпраща инсулинът към клетките, са подобни на тези, изпращани от пинитола.

По отношение на усилването на преноса на хранителни вещества, инсулинът може да прояви действието си само чрез внасянето на големи (100 гр.) количества високогликемични въглехидрати или инсулин инжекции (които се използват от диабетиците) в кръвта, респ. в клетките, което в дългосрочен план може да се окаже вредно за здравите хора.

Пинитолът проявява този клетъчно-транспортен ефект при приемане само на 2-3 дози от по 500 мг дневно и освен това е безвреден (с консумацията на соя в Азия се приемат дневно около 1000 мг пинитол).

От гореописания принцип става ясно, че пинитолът не може да действа при болни от диабет тип II с наднормено тегло. При тях сигналната система, която при здравите хора влияе на клетките чрез индуциращите механизми на пинитола или инсулина, “не работи” и не могат да се изпращат сигнали нито чрез инсулина, нито чрез пинитола.

С гореописания принцип може да се обясни и факта (доказан в по-нови изследвания), че пинитолът действа особено добре, когато в кръвта има прекалено малко инсулин, т.е. при хипоинсулогенни диабетици (тип I) и/или при здрави хора, които по различни причини не приемат прекомерни количества високогликемични въглехидрати (примерно за да не напълнеят) и въпреки това желаят да постигнат пълния анаболен ефект на инсулина.

При хора, които приемат наистина много въглехидрати, действието на пинитол е по-слабо, а при тези, които приемат такова количество въглехидрати, което да позволи производството на оптимално количество инсулин, пинитолът въобще не действа.
В същото време гореописания механизъм обяснява защо инсулинът и пинитолът не се взаимодопълват синергично. И двата субстрата използват една и съща ензимна система и я изтощават.

В спортната практика се смята, че за атлета, приемащ 100 гр. декстроза заедно със своя креатин/аминокиселини, за да достигне максимален инсулоген-анаболен транспорт на хранителни вещества към мускулните клетки, добавянето на пинитол не оказва влияние. В обратния случай – когато спортистът приема пинитол – той няма нужда от 100-те грама въглехидрати, за да се достигне максимален транспорт на хранителни вещества към клетките.

От всичко казано дотук можем да направим извода, че пинитолът не довежда до по-висок от нормалното мускулен растеж (както това може да се постигне например със стероидите, HGH, инсулин и т.н.).

ВЪВ ВСЕКИ СЛУЧАЙ, ПИНИТОЛЪТ МОЖЕ ДА ИМА МНОГО ЕФЕКТИВЕН ПРИНОС ЗА ПОСТИГАНЕ НА МАКСИМАЛЕН ЕСТЕСТВЕН МУСКУЛЕН РАСТЕЖ ПРИ НЕЗНАЧИТЕЛНО НАТРУПВАНЕ НА ТЕЛЕСНА МАЗНИНА, понеже човек не трябва да приема големи количества въглехидрати (които го карат да затлъстее и които са необходими за максимално синтезиране на инсулин), а може да ги замести с на практика некалоричния пинитол.

Може да се обясни и действието на пинитола при хардгейнъри, т.е. при хора, които консумират много и въпреки големия прием на въглехидрати остават прекалено „слаби”.

Предполага се, че при тези атлети, въпреки че не са диабетици, се синтезира прекалено малко инсулин в организма и трудно се натрупва мускулна маса и телесна мазнина. Пинитолът и тук може да разгърне изцяло своето действие (това обаче трябва да се докаже в изследвания и практиката, преди да могат да се правят окончателни заключения).

Между другото, силното изграждащо действие на протеиново-въглехидратно-витаминно-минералната формула Createston до голяма част се дължи на пинитола. Въпреки че тази all-in-one формула съдържа само 25 гр. въглехидрати, при нея се постига максимален инсулогенно-анаболен транспорт на хранителни вещества към мускулните клетки, тъй като действието на добавения пинитол се допълва с инсулогенното действие на въглехидратно-протеиновата смес и така се постига максимален транспорт на изграждащи субстрати към мускулните клетки.
Действието на Createston може евентуално да се засили с пинитол-съдържащия Anabolic Juice (в предлагания в момента Createston се съдържа не съвсем достатъчно пинитол, за да се постигне с включените 25 г въглехидрати и 35 г протеин максимално възможен транспорт на хранителни вещества към клетките). Засега това е само предположение и трябва да изчакаме отзивите на нашите атлети, използващи Createston в комбинация с Anabolic Juice в практиката си, за да говорим повече по въпроса.

И накрая още няколко думи за въглехидратите …

По своята същност те са хранителни вещества (доставчици на енергия), а тяхното инсулогенно действие всъщност е страничен ефект, желан заради развиването на мускули, а не толкова заради разграждането на мазнините.

Благодарение на пинитола, въглехидратите теоретически не биха били така необходими за преноса на аминокиселини, креатин и др. до мускулните клетки (т.е. за проявяване на анабол-инсулогенно действие), но те служат като доставчици на енергия за възстановяващите процеси, умствената работа, образуването на АТФ, ензими, хормони и др.

Затова би било неуместно да се заместват всички нужни въглехидрати с пинитол, тъй като той в никакъв случай не доставя значими количества енергия, а липсата на енергия не би позволила на телесните функции да протичат оптимално.

ВАЖНО Е ДА СЕ ПРИЕМАТ САМО ТОЛКОВА ВЪГЛЕХИДРАТИ, КОЛКОТО СА НЕОБХОДИМИ ЗА ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА НУЖДИТЕ ОТ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И ДА НЕ СЕ ПРЕКАЛЯВА С ТЯХ С ЦЕЛ ДА СЕ ПРЕДИЗВИКВА ИНСУЛОГЕН-АНАБОЛЕН ЕФЕКТ НЯКОЛКО ПЪТИ ДНЕВНО – ТАЗИ ФУНЦКИЯ СЕ ИЗПЪЛНЯВА ПО-ДОБРЕ И ПО-БЕЗВРЕДНО ОТ ПИНИТОЛА, БЕЗ ДА ИМА ОПАСНОСТ ДА СЕ НАТРУПАТ МАЗНИНИ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.