Пептидите са много къси (кратки) белтъчини. Размерът им е само 1 nm, затова с пълно право могат да се отнесат към наносвета. Както е известно, белтъчините се състоят от аминокиселини, като веригата от звената може да бъде с различна дължина:
– дълги, които съдържат десетки аминокиселини
– къси (кратки) – които имат само 2-3 звена.
Именно това са пептидите. В организма пептидите са „информационните“ пратеници, които пренасят информацията от една клетка към друга, за да може всичко в организма да се извършва добре и както трябва.
Животът съществува благодарение на 2 молекули:
– белтъчини от пептиди, които носят информацията
– ДНК, която е матрица и сама по себе си не е активна.
При съединяването на пептидите с един или друг участък от ДНК, т.е. с даден участък на гена, възниква синтез на специфични белтъчини, възниква и живот. Клетките произвеждат белтъчини от определен тип. Когато една клетка работи добре, тогава и целият орган работи добре. Ако се появи отказ или нарушение, нарушава се и работата на целия орган, което води до заболяване. Разбира се, болестите могат да се лекуват, а в организма да се въведат липсващите вещества. Но тогава клетката съвсем ще забави своите функции и напълно ще престане да работи. Затова трябва да й се изпращат т.нар. пратеници-мисионери – пептиди, които ще накарат клетката да работи. Организмът ще се самоизлекува.
Във всеки един орган се съдържа запас от резервни стволови клетки. Ако този резервен фонд се реализира равномерно, тогава човек доживява до 100-110 години. Всички пептиди имат своята тясна специализация. За всяка тъкан отговаря определен пептид: за белите дробове – белодробен, за черния дроб – чернодробен, за мозъка – мозъчен, и така нататък.
Пептидите са еднакви за всички млекопитаещи. Затова ако се вземе пептид от теле и се въведе на човек, слон или куче, нашият организъм и организмите на животните ще го приемат като собствен, сроден. Основният проблем в такива случаи обаче е, че трябва да се научим да извличаме пептидите от органите на животните. И тази технология е изобретена още през 1971 год. във Военно-медицинската академия на професорите Владимир Хавинсон и Вячеслав Морозов
